Величавата зимна естетика е могъщ и мускулест двигател на филмовото въображение. Снегът е символ на неподвластната на човека природна сила и стимул за разказване на истории за оцеляване. Зимата като муза за киното е вдъхновила много качествени заглавия, които в никакъв случай не биха изглеждали адекватно с етикета „коледен филм“, но със сигурност представляват прекрасен начин за прекарване пред екрана по това време на годината.

Студът е мощно филмово оръжие и особено важен инструмент за производство на екстремни истории, ситуации и емоции. Зимата действа едновременно като метафора, самостоятелен образ и всеобхватна орис в някои от най-добрите снежнобели филми.

Средата изгражда замисъла

Едно от изключително качествените тематични произведения несъмнено е сладко-горчивото симетрично бижу на Уес Андерсън от 2014 година „Гранд хотел „Будапеща“. Вдъхновен от творчеството на Стефан Цвайг, филмът разказва историята на един престижен планински хотел в Централна Европа със стара слава и оттам хвърля мост към върховете и паденията през XX век на целия континент. Снежната естетика е сюрреалистична, игрива, но може да се разглежда и като метафора за надвисващия тоталитаризъм, който ще сложи край на спокойствието, човечността и красотата в Европа. Средата изгражда смисъла. Зимните върхове, снежните писти, аристократичната сграда, сгушена под планинските върхове – „Гранд хотел „Будапеща“ е визуално незабравима медитация за деликатността на цивилизацията и изплъзващия се комфорт.

„Гранд хотел „Будапеща“, 2014 г., режисьор Уес Андерсън.

Студът и снегът са есенциални елементи от стратегията на могъщия Стенли Кубрик за изграждане на злокобна атмосфера на лудост и заплаха в хорър класиката „Сиянието“.

Изолиран от суровата зима в планинския Overlook Hotel, писателят Джак Торанс (велика роля на Джак Никълсън) търси литературно вдъхновение, но намира вътрешните си демони и им дава зрелищна изява. В просторните празни зали и коридори на величествената сграда той и семейството му се движат като призрачни откриватели на злото и на странното.

Джак Никълсън в “Сиянието“, 1980 г., режисьор Стенли Кубрик.

Визуалният език на филма, подсилен неимоверно от епичната и тревожна звукова картина, е пещера със съкровища, предълбок кладенец, от който всеки може да почерпи свой собствен смисъл. Или липсва на такъв. Твърдението, че „Сиянието“ е чисто естетическо откровение на формализма без някакъв ангажимент за философска дълбочина и морална истина не е без мотивация, но в това няма нищо лошо. Кубрик рисува картини от сняг и кръв и превръща планинския пейзаж в архетипно убежище на лудостта.  

Финалното преследване с брадва в заснежения лабиринт е един от най-епично стряскащите епизоди в историята на киното. В последните кадри виждаме замръзналото лице на Джак – картина, подсилваща внушението за морално неутралната зима, която убива и убийците.

Студът е безучастен убиец

Ледовете на Антарктида рамкират клаустрофобичната класика на Джон Карпентър „Нещото“ от началото на 80-те години на миналия век.

„Нещото“, 2011 г., режисьор Матийс ван Хейнинген.

Екипажът на научно-изследователска станция на мразовития континент се сблъсква с променящ формата си пришълец, който може да имитира всяко същество, което е погълнал и погубил. Подобно адско създание притежава пълния потенциал да изсмуче целия живот от жертвите си в станцията, а после и от всеки човек, изправил се по разрушителния му път към пълна и тотална доминация над планетата.

Карпентър отваря филма си с внушителни панорамни кадри от бялата пустиня. Картините са едновременно величествени и заплашителни. Изпълняват ролята на обещание за напрежение и насилие. Студът е безучастен убиец, който може да ликвидира надеждата на персонажите и да вдигне адреналина на публиката. Промоционалното изречение от рекламната кампания на филма улавя ужасяващата природа на пришълеца, познат и като „нещото“ – „Човекът е най-топлото убежище“.

Лиъм Нийсън в „Сивият“, 2011 г., режисьор Джо Карнахан.

Ала зимата предлага и достатъчно реално съществуващи на планетата ни хищници, които да мотивират изграждането на солиден трилър за човешко оцеляване в сурови условия. Едни от най-използваните от творческото въображение превъзходни продукти на еволюцията са вълците. В „Сивият“ с Лиъм Нийсън една свирепа глутница преследва човешка група из белите простори на Аляска. Комбинацията от сняг, лед и настръхващ вой на вълк действа великолепно. „Сивият“ е един от филмите, които да гледате на топло и на сигурно място, докато навън е студено.

Човек за човека е вълк през голяма част от незабравимото екранно време на зимния шедьовър на братята Коен „Фарго“. Черният хумор на Джоел и Итън оставя кървавочервени следи в белия сняг на този гениален филм. Коен изграждат история за отвличане, алчност, нихилизъм и семейни ценности едновременно с авторитета и намигването на обиграни в граматиката на киното майстор-провокатори. „Фарго“ нямаше да се усеща по същия величествен и въздействащ начин, ако не бяха зимните пейзажи на Средния запад в САЩ.

Братята Коен улавят атмосферата, жаргона, маниерите на хората от региона и успяват да пресъздадат един едновременно реалистичен и странно изкривен свят. Богатството от детайли и „малки идиосинкретични моменти“ в диалога и визуалните композиции превръщат „Фарго“ във филм, задължителен за многократни гледания. Зимата е идеалното време за пускане на тази класика.

Лавина от неприятности

„Мизъри“ не е точно от класата на велик филм като „Фарго“, но предлага повече от достатъчно количество сезонни тръпки. Трилърът е по Стивън Кинг и разработва някои от любимите му теми на фона на непреклонната природа. Винаги авторитетният Джеймс Каан играе писател, който закъсва в снеговете на Колорадо и е привидно спасен от своя обожателка, изиграна страхотно от Кати Бейтс. Но тя се оказва вманиачена социопатка, която няма намерение да го пусне да си ходи. Никога.

Той е в капан в нейната изолирана къща, а навън снегът вещае лавина от неприятности и неизбежна битка за оцеляване. „Мизъри“ се смята за една от най-добрите екранизации по майстора на мистерията и хоръра Стивън Кинг.

Самюъл Джаксън в „Омразната осморка“, 2016 г., режисьор Куентин Тарантино.

Друга снежна мистерия е разгърната в екстравагантната спагети уестърн криминален трилър с елементи на камерен хорър „Омразната осморка“. Осмият филм на постмодерния попкултурен палавник Куентин Тарантино обединява съспенса и смъртоносната снежна атмосфера на „Нещото“ с жанровите тръпки на филмите за дебнене и престрелки и увлекателните убийствени истории на Агата Кристи.

Тази противоречиво приета, но богата и интригуваща творба на Тарантино представлява студена, сурова, свирепа и садистична стимулация за сетивата. Зимата е централен антагонист на колекцията от антигерои, тя мотивира техните действия, отнема животи и открива възможности.

Сюжетът е скрепен със сняг, светът на филма е поставен в условия на минусови температури, където огънят от камината в „Галантерията на Мини“ е едничкото спасение за клетниците, имали нещастието да попаднат в прегръдките на величествената виелица. Тарантино превръща снежната буря в автономен персонаж, в древно и митично чудовище, от което трябва да бягаш и да се страхуваш.

Сурово, студено и свирепо

Бруталното безразличие на оголената природа пред човешкото страдание е показано в епичното платно на Иняриту „Завръщането“, спечелил „Оскар“ за режисура, операторско майсторство и главна роля на Леонардо ди Каприо. Това е студен филм едновременно за мащаба и мощта на снежния пейзаж, за деликатността на човешката телесност, но и за силата на инстинкта за оцеляване.

Пълзящият и превиващ се от болка персонаж на Ди Каприо, мечката, разпореният кон, суровата риба, месото от бизон, натуралистичното насилие и други елементи от богатата художествена палитра на произведението се превърнаха в част от културния лексикон. В „Завръщането“ зимата е злодей и източник на красиви картини, на вдъхновение, но и на преклонение. В грандиозните композиции хората са малки фигурки, които почти се губят в смъртоносните обятия на могъщия бял левиатан.

Зимата може да бъде всеобхватна и агресивно настояваща със своето присъствие. Неизбежна с вятъра и ледовете си. Когато навън е сурово, студено и свирепо, малко са по-добрите идеи от тази, която включва квалитетно питие, домашен комфорт и превъзходно кино. За предпочитане – снежно.

Наздраве и приятно гледане.

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.